Първо идва усещането, преди тялото да е показало каквото и да било. Няма горещи вълни, няма нередовен цикъл, няма симптом, който да се измери. И все пак нещо се променя. В самото желание за живот. В начина, по който се гледаш в огледалото. В тона на гласа, който вече не звучи като твой. Менопаузата не […]
Дръпваш ръката си от горещия котлон, преди да си усетила, че пари. Не си решила да я дръпнеш. Тялото го е направило вместо теб, а мисълта е дотичала чак после, за да ти обясни какво се е случило. Свикнали сме да вярваме, че първо решаваме и после действаме. Че вътре има едно „аз", което преценява, […]
За една от най-подценяваните теории в съвременната неврология В момента, в който четеш това изречение, мозъкът ти не приема реалността. Той я КОНСТРУИРА. И през последните двадесет години науката за мозъка стига все по-уверено до извода, че това не е философска метафора, а неврологичен факт, който преобръща представата ни за собственото ни възприятие. Учените наричат […]
Има хора, които те гледат в очите, усмихват се и ти казват колко се радват за теб, а вътре в тях нещо се свива всеки път, когато на теб ти потръгне. Това е тихото лице на скрита завист. Знаеш старата приказка за нея. На един завистлив човек обещали, че ще получи каквото поиска, но съседът […]
Шест години една жълта рокля висеше в дъното на гардероба ми и аз не можех да я докосна. Всеки път, когато ръката ми се протегнеше към нея, нещо ме спираше по средата на движението. Не беше роклята. Беше ехото на едни думи, които някой ми каза в една лятна вечер и които ми отне години […]
Малко мъже изневеряват заради тялото на другата жена. Знам, че звучи странно, защото точно това си представяме, когато чуем думата изневяра, че е по-млада, по-стегната, по-нова, че е взела нещо, което ние вече нямаме. Но ако някога си се питала защо изневеряват мъжете, истината почти винаги е другаде и е доста по-неудобна. Той не търси […]
Има една жена, на която завиждаш. Прави това, което ти не смееш. Казва това, което ти преглъщаш. Не се извинява, че заема място. Не пита с очи дали ѝ е позволено да иска. И най-неудобното е, че тя си ти. Просто ти, която някъде по пътя си оставила. Защото да изгубиш себе си не става […]
Майка ти казва онова изречение по телефона. Дребно е. Толкова дребно, че ако се опиташ да го обясниш на някого, той няма да разбере защо изобщо те засяга. Но ти усещаш как ръката стиска телефона малко по-силно. Как нещо в стомаха се свива на познатото място. Как старият отговор вече тръгва нагоре, преди да си […]
Има един комплимент, който е по-опасен от всяка диагноза. „Не знам как смогваш всичко.“ Чуваш го често и всеки път нещо вътре в теб леко се изправя. Гордост, някаква. Защото наистина смогваш - работата, децата, остарелите родители, проблемите на половината хора около теб. Носиш всичко това и не падаш. Такъв си. А тъкмо такива хора […]
Третият партньор. Различно лице, различно име, различна история. Но същата болка. Същото неразбиране. Същото изчерпване след две години, когато усещаш, че се връщаш на едно и също място, само че с друг човек до теб. Това е едно от нещата, които често чувам от клиентите си. Не „имам проблеми с партньора си“. А по-тихото, по-болезненото: […]
