Загадките на начина, по който човек функционира, са предмет на множество научни дисциплини и се изследват от векове. Психотерапията се стреми да даде добри отговори, но необходимостта от единно обяснение нараства право пропорционално на отдалечеността на съвременния човек от природната му същност в посока на задълбочаващите се емоционална чума и невроза на властта. По този път към неизбежните за него болестни състояния, той преживява множество разочарования. Налага му се да справя с тях и да продължава на търси начини да възстановява вътрешното си равновесие, което, в скръб или удовлетвореност, би гарантирало способността му да остане относително устойчив. Някои вярват, че това е същността на мъдростта и се опитват да го постигнат. Други се предават, оставят се в ръцете на богове, магове, врачки, алкохол, наркотици, по много от всичко, работохолизъм, шепи
безполезни лекарства и т.н. и т.н.
Ежедневни човешки трудности: състояния на обърканост, непоносима душевна болка или празнота, необяснимо неразумни поведения, постоянна тревожност или необоснован страх и т.н., с каквито различни хора влизат в психотерапевтичното студио (или просто си страдат, “заразявайки” по различни начини с нещастието си и околните). От Фройд насам, множество психотеревтични школи са разработвали методи за оказване на помощ.
Аналитичните терапии помагат да се определи характеровата структура на пациента и да чрез проследяване на постепенно осъществяващи се промени, да има възможността да даде насоки и инструменти за положителни промени ми достигане цялостно характерово реструктуриране. Аналитичните терапии си позволяват да отговарят на въпроса защо се случва невротичната психодинамика, насочени са дълбинно, към коренната причинност на проблема. Доброто познаване на видовете характерови структури дава и по-задълбочена представа за изкривяването на реалността от клиента и разбиране на същността на проблематиката.
Характер означава същественото, отличителното и той слага отпечатък върху целия живот на човека и неговата съдба. Според неорайхианската психотерапия характерът се формира в ранното детство и се предопределя от травматични събития и ситуации, преживени от АЗ-а в този период и се конкретизира в едно предсъзнателно прекъсване на био- и социоикономичните движения, насочени към получаването на удоволствие.
Петте типа характер притежават своите особености и се проявяват в начина, по който човек мисли, чувства, движи се, реагира на заобикалящия го свят. Характерът се проявява и в морфологията на тялото, тъй като е свързан с протичането на енергията в него и контрахирането на определени мускулни групи.
Ще разгледам пет онтогенетични периода, с които животът започва. Всеки един от тях дава основа на бъдещата личност:
В нарцистичната фаза - до 4 месец, се формира Шизоидния характер;
В сензорната фаза - от 4 м. до 1 г., се формира Оралния характер;
Във фазата на АЗА - от 1 до 2 години се формира Садомазохистичния характер;
Във фазата на съперничеството - oт 2 до 5 години се формира Психопатния характер;
В сексуалната фаза - oт 4 до 8 г., се формира Ригидния характер;
От мига на зачеването организмът на бъдещия човек започва да формира своите системи и функции в непрекъснат обмен със заобикалящата го среда. В пренаталния период външните условия са преживяванията на нашите майки и те определят дали ще развием повече частите от своя мозък, отговорни за оцеляването ни или онези, свързани с красота, изкуство и висши идеи. С раждането започва следващия период, по-нататък идва друг и така до края на живота ни. Във всеки един от тези т.н. онтогенетични периоди ние разгръщаме заложените в нас от природата физически и психически умения и качества.
Характерът се приема и като функция на енергийните блокажи, активирали се като защита в момента на характероформиращата травма.
Например във времето за установяване на връзка с реалността – след 5-6 година – потискане от страна на възрастните води до усещане на несправедливост. Според степента и вида си тези базисни травми активират защитни механизми и обуславят проявите и функционирането на личността в живота и обществото.
В естествената психотерапия целта е преработката на характера до неговите адаптивни потенциали. Там, където е травмата и има страдание, след целенасочена работа чрез осъзнаване, преживяване и действие, се изгражда умение. Но не какво да е умение, а се открива дарба на човека – защото вложеното в трансформацията на болката усилие се възнаграждава и осмисля всяка трудност. Този тип работа е като процес на претворяване, в който човек придобива силата си и осъзнава, че е едновременно творбата, но и твореца на своята личност.
По време на бременността и в първите няколко месеца от живота на човешкото същество лишаването от усещане за сигурност, защитеност, стабилност, грижи, емпатия, емоционално съпреживяване водят до базисната травма на отхвърлянето. Отхвърляне от майката – да не желае бебето или самата тя да е преживявала емоции на отхвърляне и несигурност, трудности и др.
Шизоидният характер (шизо – разцепване лат.) се нарича така заради неговото оттеглено и отделено от света присъствие. Той сякаш не принадлежи на този свят – отхвърля го и отхвърля себе си.
Живее в игнориране и бягство от нещата, които имат потенциала да го наранят. Интровертиран към света на фантазиите при него липсва обективното планиране, но пък има излишък от субективно фантазно планиране.
Основната характеристика на шизоидната структура — това е отстраненост от околните, затвореност в себе си. Шизоидите сa си самодостатъчни и незаинтересовани, но същевременно имат потребност да получат това от друг човек. Често много разсеяни, но и много внимателни едновременно. Те създават впечатление на пасивни и безчувствени, но вътре в тях протичат активна дейност и силни емоции.
Шизоидите могат да притежават разхвърляни способности, но същевременно имат по-голяма сложност при изграждането на близки отношения. Когато се приближава към друг човек, шизоидния тип постоянно сканира полето на отношенията «между» на обекта на опасност/безопасност. Той е твърде чувствителен към интензивната форма на взаимодействие, затова използва своя основен защитен механизъм — затваряне в себе си и своите фантазии.
Наситеният емоционален контакт събира в тях много ресурси и непреработена енергия, защото тяхното „емоционално кошче“ е твърде малко за да поеме силните чувства на другия (дори и да са изпълнени с топлина). Недостигът на съпреживанията ги прави студени за околните. Същвременно с отношението си към чуждите лични интереси те могат да проявят необичайна ранимост, обидчивост и болезнено
самолюбие.
На външен вид често са с хилаво, слабо телосложение, с дълги ръце и крака, като че ли тялото им се съмнява в своето право да съществува. Не са многословни, а са сдържани - такива хора обикновено избират самостоятелна дейност — успешни са в науката, изкуството и всичко свързано с творчество. В интересите си като цяло са постоянни и избирателни.
В естествената психотерапия преработеният шизоиден характер се нарича вече Съзерцател или Стратег и проявява силата си през принципа на Мъдростта.
Чрез осъзнато усилие той е пренасочил творческия си потенциал в материята, черпейки от вътрешното си богатство, а делата му в проявения живот изобилстват от идеи, дълбочина, неподправеност и оригиналност. Щом личността му се заеме със своята истинска задача, тя все повече и повече разбира истинските взаимоотношения между физическия и духовен свят и по-дълбокия смисъл на явленията. С това животът му става с всеки изминал ден по-интересен.
Пътят към доверието в себе си и другия минава през планирането и измеримото целеполагане. Тази необходима връзка с реалността и нейните закони на функциониране се гради и през наблюдение, медитация, творчески занимания, при които неосъщественият творчески потенциал се преобръща в материя, например тъкане, рисуване и т.н. Теоретични и практични занимания с принципа „както отвътре, така и отвън“. Физически упражнения за укрепване на връзката с тялото. Пребиваване на слънце и на светло.
Орален/зависим характер
От началото на живота си до първата годинка човек е в своята сензорна фаза или фаза на сетивността. Основната потребност на детето през това време е свързана с храненето, включващо не само физиологичната нужда от храна, но и нуждата от „храна“ за сетивата (зрение, слух, обоняние, вкус и допир).
През този период се развива лимбичната система в мозъка, която приема информация от заобикалящата ни среда посредством петте сетива, както и от вътрешната среда и органите на тялото. В лимбичната система се обработва получената информация (усещания, емоции) и се определя по-нататъшното поведение на доверие или недоверие към света и живота. Задоволените сензорни потребности, а именно връзката между майката/обгрижващия/ и детето, са основата, върху която се заражда първичното доверие към себе си, към хората, с които общуваме и към заобикалящия ни свят. В следствие на недостатъчно и ненавременно задоволяване потребностите от гушкане, топлота, близост, хранене, сензорност и обич, човек изживява базисната травма на изоставянето. В здравата връзка родител – дете то изгражда доверието си първо към себе си. Втория стил на възпитание, в което детето се чувства изоставено и неспособно, е при родителско поведение на вкопчване и свръхзащита, които подронват детската самоувереност, липса на насърчаване на справянето на детето извън семейната среда, свръхзадоволяване на въпросните нужди и свръхобгрижване.
Сензорната фаза има отношение и към интелектуалното развитие. Главен защитен механизъм е развитието на интелектуално отношение към себе си и околните, бягство от емоциите и физичността на тялото чрез интелектуална защита и рационализация. Чрез знания и компетенция по всички въпроси оралният характер се стреми да впечатлява и задържа важните за него хора чрез невероятния си ум и способности, като се възпира от показване на чувства и емоции, защото му липсва емоционална самостойност, зрялост и диференцираност, но зависи емоционално от „значимия“ за него друг, за когото се вкопчва, представяйки това поведение за обич.
Оралният характер е предпоставка за развитие на панически симптоматики и фобии. Под вечната повърхностна веселост е страхът да остане самсъс себе си и затова е непрекъснато търсещ компании и развлечения. Отличава се с болезнено колебание и нерешителност, когато му се налага да взима самостоятелни решения, прилепване към идеализирани образи и личности, вкопчване в техните мнения, липса на собствено усещане за нещата – интуицията му не стига до съзнанието под бремето на тревожната бдителност. В него се наблюдават егоцентризъм и духовно обсебване от всякакви чужди мисловни структури.
В естествената психотерапия оралният характер подлежи на преработка до Емпат (лечител).
Неговите адаптивни потенциали очертават способност за фина и дълбока свързаност с отсрещния, обмен на Любов и споделяне, сливане в разумните граници на здрава психична автономност и самостойност.
Прилагайки принципа на Любовта чрез смирено доверие, емпатът асертивно заявява себе си, позволявайки свободата на другите. Вслушва се в собствения си вътрешен глас, от успокоения му развит ум услужливо изплуват точните решения, което го свързва с реалността и още повече затвърждава увереността му в Живота и Любовта като свободно протичаща сила, изобилна и налична за всеки.
Садо-мазохистичен характер
Онтогеничен период на характеровото сформиране – 1-3,4 год., фаза на Аза Главни защитни механизми са потискане, изместване и пасивна агресия Базисна травма тук е Унижение, излагане и разединеност – “Аз съм само достатъчно добър, ако ме одобрят другите”. При такъв характер човек е отдалечен от природата си на автентичност, за сметка на другите и тяхното одобрение.
Липсва му себезаявяване и мнение за това как да живее живота си. Смята, че е нужно да угажда на другите като дублираща стратегия, за да се задоволи базисната му травма от унижение и излагане. Той е срамежливо дете, което се чувства отхвърлено и прави всичко възможно да се впише чрез постъпките на добродетелност. Само, че това благоденствие не се дава от здравия център. Самото угаждане и свръхусилие да се впише го отдалечава от собствените му нужди, а това дава излъчването на другите да го подтискат още повече. Заради липсата на граници и невъзможността сам да си ги постави се превръща в една безопасна “изтривалка” в социума. Понеже Садо-Мазохистичния характер също има своите си нужди, но не намира начин да ги изяви, то той трупа автоагресия към себе си и подтиска гнева си пред другите.
Дългото потискане на автоагресия и агресия към другите, често преминава в тревожност, психосоматични проявления и склонност за употреба на психоактивни вещества. Някои характери са склонни да изразяват страданието си като форма на манипулация, а това доста закача садо-мазохистичният емоционален човек. Това се наблюдава в по-интимните взаимоотношения като динамика и структура, като тогава слабостта може да бъде сила за важния значим друг. Вината също е много силна във възприятието на такъв характер. Чувства се виновен за всичко, чувства чуждите страдания, несполуки и винаги е готов да помогне.
В преработен вид характера се превръща в Здрав Алтруист
В естествената психотерапия преработването на садо-мазохистичния характер е процеса на изграждане на здрав егоизъм като основа на алтруизма. Научаването да казва „не“ и да приема откази е да приеме страха си от излагане и отхвърляне. Да допусне собствената си самостойност и право на себезаявяване, да постави ясни граници без чувство на вина и тревога.
Всичко това се постига с целенасочено осъзнаване на функциониращите потъпкващи механизми, упорито и любящо изграждане на връзка със себе си и своите предпочитания, заявяването им и здравото устояване на тях пред желанията на другите хора, в разумните граници на доброто взаимодействие.
Жертвеността вече не е болезнена и себепотъпкваща, а идва от алтруистичността на една здраво стъпила в цялостта си личност, осъзнаваща се също толкова важна и равнопоставена на другите пред Живота. Това отношение се учи, изработва се и всяка стъпка към него измива травматичната болезненост на зависимостта, водейки към взаимозависимостта и доверието на зрелите хора.
С новата вяра в себе си, той се научава да се заявява и да казва гордо “Не”. Тогава и взаимоотношенията му се подобряват с околните и разцъфтяват с доверие. Отпадат стари приятелства, които са били изградени на принципите получаване и потъпкване. В интимните връзки търси баланса и не се поставя по-ниско, както е мислил в миналото за правилно. Парадоксално, точно с новата придобита вяра и отсъствие на желанието да се впише, той всъщност бива по-социален и бива заобиколен от повече автентични и естествени хора.
Нарцистично-фаличен (психопатен характер)
Психопатният характер се свързва с периода на фаличния стадий между 3-6 годишна възраст. В този стадий гениталните части стават главна ерогенна зона и привличат вниамнието на детето.
Когато детето е преживяло някаква сериозна травма в този период на развитието си – най-често родителите не са успяли да заложат на детето подходящи норми, свръхглезене, липсва на дисциплина и постоянство в неговото възпитание и възпитаване на чувството за принадлежност в общност / кооперация с другите.
Такъв индивид в зряла възраст развива често невротично психопатен характер. На такъв човек му се струва, че е специален, превъзхожда другите и за него правилата не важат. За него целта оправадава средставата и другите трябва да му осигурят това, което иска да има, без да го интересуват техните чувства и потребности.
Неговото верую в живота е - дай, за да получиш! При нарцистично-фаличния има разбирането, че е Богоизбран и има специални привилегии на този свят. При високо ниво на интелигентност такъв тип индивид се превръща в перфектния манипулатор, успява да упражнява с лекота контрол над другите и да ги прави зависими от себе си с лека ръка.
Базисната травма на психопатния характер е страхът е предателство.
Тук има парализиращ страх, че човекът ще бъда предаден, изигран или манипулиран, без да има осъзнатост, че той самият постоянно постъпва с другите по същия начин - при него липсва реална преценка за себе си и средата около него, поради непробивамия Его-балон, с който се обградил.
Психопатният тип често страда от така наречената ‘‘властова невроза ‘‘, която се явява стратегия за справяне и контрол над създадената от него реалност, така че нарцистичното и уязвимо ядро да остане защитено и добре приктрито от другите.
В Естествана психотерапия преработката на нарцистично - фаличния характер води до заложения му здрав потенциал на Лидер.
Характерът в дълбочината си е смел, силен и стабилен. В преработката се изгражда здрава и сърдечна харизма, преоткрива се на автентичната сила на идивида, в която страхът, че ще бъде предаден и уязвен се превръща в здрава връзка с реалността, качествено лидерство и се насочва навин, защото по правило тези хора за екстраверти. Тогава той започва с удоволствие да се раздава за другите, да градят общи планове за бъдещето, изгражда едно дълбоко доверие в себе си и респектвино в другите. Възпитава се желание не само за лични постижения и интегритет, а и такива на групата и общността, в която той принадлежи, вече може и да служи в името на нещо по-цялосттно и да сублимира вътрешния си лидерски заряд в обществено полезни и значими дейности.
Ригиден, скован характер
След шестата година в т.н. сексуална фаза се полагат основите на разбирането за морал, правилност и неправилност, ред и порядък на нещата.
Когато родителският модел на възпитание е тежък, потискащ, свръхизискващ и понякога изпълнен с насилие, това води до травмата на несправедливостта. Детето е принуждавано да бъде перфектно, вменено му е непосилно чувство за дълг, наложени са му строги правила, потискане на емоциите, забранено му е да греши, да се наслаждава, радва и изразява спонтанно. В така заложения ригиден характер присъства силна тенденция към песимизъм и безпокойство, че всичко ще се разпадне, ако човек не е постоянно бдителен, което води до неговата натрапливост да бъде винаги в
Личността тук е много стриктна към начина си на живот. Отказва си много радости и удоволствия, защото счита, че могат да попречат на работата. Подчинява се на строги и закостенели възгледи и теории, потребностите ѝ са жестоко потиснати – особено телесните, има сурово отношение към себе си. В стремежа си към изрядност, спазва ригидна самодисциплина и въздържание от много неща, заради което губи радостта от живота. Тялото е подложено на стресови изисквания, защото си налага свръхчовешкото задължение да изпълнява една идеална представа в живота си, отговаряща на интернализираните авторитети в суперегото си.
В стремежа си да не бъде отхвърлен и критикуван ригидният характер упражнява и върху другите своя безмилостен перфекционизъм, свръхконтрол, критика и мощен негативизъм. Понеже собствените чувства са блокирани, както и способността за адекватно мислене и осъзнаване, собственото неудовлетворение и подход чрез насилие се проектира върху другите и се демонстрира липса на толерантност и търпеливост, липса на разбиранекъм другите и техните различия и гледни точки. Грешките на другите се помнят, осъждат и не се прощават, вижда се единствено отрицателното. Реакциите са дребнави, педантични и неподатливи. Размерът на раздразнението не съответства на причината. Вътрешна напрегнатост и твърдост.
Ригидният характер не може да се отпусне в преживяването на мига тук и сега, защото е свръхфокусиран в целта, но не и в процеса – пътя, напрегнат е в нейното постигане и невротично забързан препуска след това към следващата си цел без губене на време за отдих, защото постигнатото вече е недостатъчно, а мисълта е вечно проектирана напред в едно фиктивно идеализирано перфектно бъдеще.
Преработката на ригидния характер в естествената психотерапия е процес на свързване на душевния потенциал на човека с най-цялостната форма на проявлението му – Воинът на своята цялостност и воля за пълноценен живот. Той трябва да бъде окуражен да види истината за своята личност, ръководейки се от мисълта, че никой не е съвършен и вместо да затъва в прехвалени теории да се довери на действителния живот и на своето тяло. Приемайки провала, той е готов да се наслади на успеха. Грешките са повод за уроци, а щом усвои житейските уроци, грешките се пускат. Воинът веднъж завинаги сваля усмирителната си риза и не отминава повече радостите на живота, но има специфичността на един приспособяващ се към живота идеалист, който изпитва идеите си в действителни житейски ситуации.
Така, в течение на времето, Воинът превръща тези идеали в действителност и сам служи за пример на другите. Развива се точна духовна преценка, добри диагностични способности и разбиране за човешкото поведение. Критичността се превръща в разбиране, непоносимостта към другите – в участие, арогантността — в истинска обич и толерантност. Толерантността му разпознава единството в многообразието. Воинът, свързан с принципа на Мъдростта, оставя нещата да се развиват в техния естествен ритъм, проявява търпение и препланира в сихрон с динамиката на Живота.
В заключение е важно е да отбележим, че характерите често са смесени, а чертите им – изявени в различна степен. Разделението им обслужва в случая яснотата на теоретичната обосновка. В работата с клиента терапевтът поставя фокус на уникалността на всеки индивид, тъй като чист тип характер не съществува. В различните етапи на живота е възможно да доминират едни черти на шизоидния характер, а после превес да вземат чертите на ригидния или психопатния характер и тн. Палитрата е уникално пъстра и единственото важно е човек да може да преработи базисните си травми, за да се превърне в здрава и цялостна личност, която да живее пълноценно и щастливо.
