Това е интервюто на Живота ми, надявам, се че ще ви е интересно и че чрез отговорите ще ме опознаете по-добре.

- Какво реално ще си мислят за теб хората, когато смъртта каже, че часът е настъпил?
Честно казано, не ме интересува какво биха си казали хората за мен, след кончината ми, защото в последните години искрено спрях да се вълнувам от хорското мнение. От мига, в който осъзнах, че изключително малко хора истински ме познават (броят се на пръстите на едната ми ръка), хорското мнение за мен само ме развеселява.
Искрено убедена съм, че животът ми ще продължи още поне 30-40 г., и ако в първите 40 + г. са ме познавали в една светлина, в следващите 40 г., ще имат възможност да ме видят по нов начин. Вярвам, че тепърва имам да се развивам и да израствам осъзнато в смирение, любов и мъдрост и бих се радвала, ако близките ми ме запомнят като светла, мъдра и любяща личност.

- Харесваш ли това, което показва огледалото, когато застанеш пред него?
Определено „Да“. Изминах дълъг път, за да се превърна от „Грозното пате“ в „Лебед“. За да разбера накрая, че съм се родила красив Лебед, който цял живот се е опитвал да бъде пате..:) Сега се радвам на Лебеда от все сърце. Харесвам как изглеждам, харесвам душата и мислите си, вярвам, че съм добър, искрен, лоялен и много свестен човек. И искрено си благодаря всеки ден за това.

- Малко преди края, когато смъртта е почукала на прага ти и погледнеш живота си в ретроспекция, за какво съжаляваш, че не си направил, станал, бил, живял? Как сега би живял живота си, виждайки го през призмата на крайността му?
Не съжалявам за нищо, което не съм направила. Всичко, което ми се е случило и всичко, през което съм преминала или съм преживяла, са ме превърнали в човека, в който днес съм (и който харесвам). Единствено – ако бях разбрала коя и каква съм по-рано – вероятно бих си спестила много мъки и „погрешни“ решения. Но тогава едва ли щях да съм тук, сега, и да се чувствам точно по този
начин.

- Харесваш ли това, в което сам се превърна с възприятието, отношението и поведението си? 
Да, определено. По-горе отговорих и на този въпрос. Алегорията с Грозното пате и Лебеда беше точно заради контекста на осъзнатата трансформация, през която преминах и продължавам да преминавам.

- Ако сега разбереш, че имаш останали само няколко месеца живот, а вече си обикалял планетата многократно и преживявал до втръсване всички сетивни удоволствия, какво би правил?
Бих изтеглила всичките си спестявания, наела къща край море/океан и заедно със съпруга ми бих се оттеглила да живеем в нея. Може би би ми дошла и музата да напиша книгата, която знам, че някой ден ще напиша. Със сигурност ще правя нещо, няма да чакам смъртта да дойде.:)

- С какво правиш живота на другите по-смислен, а планетата по-любящо място за живеене?
С любовта, която открих в себе си и с това, че не ме е страх да я споделям извън мен.

- Можеш ли да бъдеш благодарен и да обичаш ей така, просто да извира от теб?
Да. Всяка сутрин искрено благодаря на себе си и на Всевишния, за всичко, което съм, което имам и което мога да дам.

- Колко често се реализират най-големите ти кошмари, ако сърдечно знаеш, че всичко в живота е синхронично неслучайно и мъдро водено, така че да извлечеш непреходен смисъл от опита си тук? 
Периодично. В последно време съм забелязала, че около два пъти годишно имам сериозни Вселенски провокации, които буквално ме сриват рязко и вадят всичко най-черно в мен и след които се чувствам тотално разпаднала се. Хубавото е, че все по-бързо се събирам и центрирам и че преминавам с все по-голяма лекота през тези пропадания.

-  Ако все пак се реализират страховете ти, какво би извлякла като опит?
Да внимавам и избирам осъзнато мислите си. Аз и сега се старая да го правя, но в забързаното и натоварено ежедневие, често се включват автоматично дълбоко подсъзнателните ми самосаботиращи програми. Вярвам, че сами сме творци на реалността си и че всяка мисъл има мощен заряд, за това ежедневно си припомням, колко важно е да поддържам високо ниво на съзнание, независимо как изглеждат нещата.

- Познаваш ли се и знаеш ли за какво всъщност си тук?
Смятам, че вече да. Наистина ми отне много време да се опозная, приема и заобичам, както и да открия мисията си. Но сега се чувствам спокойна и уверена, че съм на Пътя си и нямам съмнения, че това ще доведе до нещо добро за мен и развитието ми.

- Можеш ли смирено да се поучиш от добрата градивна критика?
Да. Научих се да не приемам лично нещата, и знам, че всеки вижда в мен различен аспект. Интуитивно усещам кога критиката е добронамерена обратна връзка към мен и когато е в следствие на „натиснато“ бутонче в отсрещната страна. Всяка една ситуация ме обогатява и благодаря за това.

- Вместо да се обиждаш, би ли видял от какво в теб самия те пази обидата? Би ли го преобразувал до спокойна, удовлеворена сила?
Пази ме от капаните на Егото. И понеже в 99 % от случаите, обиждащият ме не ме познава отблизо, реагирам спокойно и смирено, защото знам коя съм и каква е истината за мен.

- Ако съдбата те постави в рискова ситуация, в която от теб зависи животът на друг, би ли поел риска, без да знаеш какъв ще е изходът?
Да. Инстинктивно помагам винаги и в критични ситуации бързо взимам решения и действам веднага.

- Ако те няма, би ли липсвал на света и доброто в хората? 
Ще липсвам на тези, които ме обичат истински или ме чувстват душевно близка. Занимавам се активно с благотворителност и вероятно ще липсвам на тези, на които регулярно помагам.

- Ако ти си книга, какъв би бил сюжетът, къде би стояла, ще бъде ли четена и обогатяваща хората?
Сюжетът ще разказва за Патето-Феникс..) Със сигурност би им била интересна, т.к в нея ще има от всичко по много. Дали ще ги обогатя? Само, ако самите те са готови за това. И да им дам готови формули за щастлив живот, възприемането им ще е индувидуално за всеки.

- Какви съвети би дал сегашният ти на себе си от преди години?
Да се обичам. Ако знаех какво е да се обичам и си бях дала Любов на себе си по-рано – със сигурност живота ми би бил различен и много страдания и пропадания биха ми се спестили.

- Какво би посъветвал ти, старецът, изживял живота си силно и красиво, своето сегашно аз? 
Да забавя темпото и да се наслаждавам на Пътя, Любовта, Хармонията и Мъдростта в живота ми.

- Представи си, че животът ти е филм и го гледаш. Харесва ли ти?
Ще ми хареса краят му. В началото ще изпитвам искрено съжаление и съчувствие към неориентираната главна героиня и глупостите, които сама сътворява и повтаря..Но в края му истински ще се радвам за нея и ще искам да знам до къде ще стигне.

- Ако знаеш, че ти си режисьорът на житейския си филм, какво би променил?
Не знам. Не искам да мисля за това. Вярвам, че всичко, което ми се е случило и всичко, което съм преживяла, ме довело до Тази, която съм сега. А тя много ми харесва и не знам ако по-рано се бе заобичала дали това щеше да ме доведе до тази Тук и Сега.

- Как Би живял, ако се събудиш и установиш, че имаш всички нужни ти ресурси, а проблемите ти са разрешени? 
Ще се наслаждавам на Живота с пълна сила. Ще пътувам с мъжа си и ще му показвам Света. Ще намеря най-добрите лекари и ще го заведа да се оперира, за да може да прогледне и да види всички красоти, за които му разказвам. Ще си направим нашето Място, където ще може да идват близките ни и хората, които искат да ни познават и имат нужда от нас.

- Как би живял, ако знаеш, че всичко което преживяваш сега, вече ти дава всички ресурси, от които реално имаш нужда, а проблеми нямаш, а само най-подходящите за теб житейски казуси? 
По същия начин. Знам, че всичко е в мен и не търся отвън причините, ако нещо не върви. Старая се да променя гледната си точка и възприятията на ситуацията, за да извлека от нея най-доброто.

- Когато слушаш хората, чуваш ли ги наистина?
Не винаги. Аз съм глуха с едното ухо и понякога съзнателно се изключвам когато е шумно край мен и особено ако е неангажиращ разговора. Когато усетя, че е важно за мен или за другия – винаги му отдавам внимание да го чуя и разбера правилно.

- Кое те спъва и как реално би го променил? Искаш ли истински тази промяна?
Спъват ме единствено дълбоко подсъзнателните ми блокажи и програми, които често се включват автоматично. Искам да се променя и да ги премахна в себе си, защото знам че така ще развия истинския си творчески потенциал.

- Ти си един от най-влиятелните хора в света! Какво би променил? 
Бих забранила лъжата. Бих вкарала в училище да се изучава Личностно развитие и Центриране в сърцето. Сигурна съм, че така Светът би станал едно доста по-красиво и приятно място.

- Какво би променил сега в живота си, знаейки че си най-влиятелният човек в своята житейска история? 
Мислите си и саботиращите подсъзнателни програми. За това и уча Естествена Психотерапия – вярвам, че по време на обучението ми ще намеря механизмите, които ще ми помогнат да се справя с тях.

- Ако не се оправдаваш и не влизаш в позицията на жертва в неловка ситуация, за какво би поел отговорност и какво би променил в себе си?
Вече не го правя това. Дълго време живях от позицията на жертва, докато не видях разликата между това Живота да се случва на Мен и Живота да тече чрез мен. Сега сама съм Творец на реалността си и не обвинявам никого за нищо, включително и себе си, защото знам, че всичко по Пътя ми се случва за мое добро.

- Ако не се налага да работиш за пари, какво би правил? 
За кауза, за това да съм полезна и да допринасям с нещо смислено на Света. Но и сега го правя, макар и в малки мащаби.

- Ако си мислиш, че не харесваш това, което правиш, можеш ли да обичаш това, което работиш, така придавайки му качество и смисъл?
Да, мога. Ако съм честна със себе си – ще си призная, че това го правя, от нужда, която ми е важна в момента. И ще й се посветя съзнателно, защото това е изборът ми за момента.

- Какъв беше ти, преди светът да стане теб?
Душа, която вече има в себе си много опитности.

- Можеш ли да живееш истинския себе си?
Мога и се старая.

- Какво би променил, за да станеш от дървен социално сугестиран Пинокио, истински човек?
Вече съм истински Човек. Имам свободата да бъда себе си изцяло и й се наслаждавам истински.

- Ако познаваш реалната си цел, какво ти пречи да се устремиш към нея?
Нищо не ми пречи и съм се устремила към нея вече. Не знам единствено дали е само този Пътя, за това опитвам и експериментирам смело, доверявайки се изцяло на вътрешното си усещане и компас.

- Не е ли това, което уж пречи, част от пътя на постигането, а процесът на преодоляване, самият път?
Да, точно така е. Затова се оставям смело на процеса и знам, че ще ме доведе до красив край.

- Можеш ли да даваш, без да очакваш да получиш в замяна, като самото даване вече те изпълва с радостен смисъл? 
Да и го правя често спонтанно и това изпълва с радост душата ми.

- Кой беше ти, преди да се родят майка ти и баща ти?
Душа-Съзнание, която имаше нужда да преживее всички опитности преди, за да може да изживее и опитността в точно това семейство. И за което съм им безкрайно благодарна.