Колкото повече разбираш себе си, толкова по-необяснимо изглежда, че пак го правиш. Повечето хора вярват, че промяната започва от разбирането: щом веднъж видиш модела си, остава да се стегнеш и да го спреш. Когато това не стане, остава едно обяснение, че не си достатъчно дисциплинирана. Изследванията върху разликата между намерение и поведение показват друго: дори когато човек успешно промени намерението си, реалното му поведение се променя много по-малко, защото между двете стоят навиците и състоянието му в момента на избора.

Разбирането се случва у дома, на спокойствие, в разговор със самата теб. Изборът се прави пред жив човек, когато тялото вече е напрегнато и чуждият поглед те следи. Затова, когато усетиш застой, събираш още разбиране и записваш още един курс или уебинар, защото там се чувстваш компетентна. Когато казваш „знам", знаеш какво е правилно и какво би посъветвала приятелка в същото положение. Не знаеш какво прави тялото ти в секундата, когато другият чака отговор.

Репетирала си го три седмици. В колата, под душа, по пътя към работа: точните думи, спокойният тон, дори паузата след тях. После човекът срещу теб вдига поглед и ти чуваш собствения си глас да казва: „Няма проблем, всъщност не е чак толкова важно." Вечерта лежиш будна и си повтаряш: знам какво да правя, но не го правя.

Не ти липсва разбиране. Знаеш откъде идва този глас, на кого прилича и колко ти е струвал през годините, и можеш да го обясниш по-добре от повечето хора. Въпреки това в мига, когато трябва, обяснението го няма. Остава изречение, което чуваме от много умни хора, прочели всичко и минали през какво ли не: „Всичко знам, но не мога да го живея." След него идва по-тежката мисъл, че с теб има нещо сбъркано. Няма. Между знанието и избора има няколко секунди, в които старият отговор тръгва преди теб, и именно там се решава всичко.

Защо силното преживяване не променя автоматичната реакция

След силно преживяване много хора очакват всичко да е различно. Излизаш от добър уебинар, от ретрит или от книга с чувство за яснота, а след седмица срещаш същия човек или същата ситуация и яснотата още е там, но ръцете правят познатото. Тогава идва разочарованието, че пак не си успяла, и често след него следва още един курс.

Люба Великова го е преживяла до дъно. Тя е изключително умна жена, която беше ходила къде ли не и разбираше всичко. Повече от седем години живя с тежко автоимунно заболяване и почти не можеше да стъпва. Когато започна да идва на нашите срещи и курсове, ставаше по-добре стъпка по стъпка, но моделът ѝ оставаше същият. После мина през АджарЕние, програмата, която водим двамата с Аджар, и днес танцува рок на нашите ретрити, а с нас мина четиричасов преход в Родопите. Най-много ѝ помогна да се довери и да остави знанията си настрана, за да премине последните пет сантиметра между знанието и действието. С нейни думи: „АджарЕние са моите истински 5 см с които пресякох финала!!!" и още: „Аджарение не се преподава, Аджарение не се учи, Аджарение се живее."

Какво става в секундите преди старата реакция

Върни случката с цената на забавен кадър. Настъпва тишина след казаната сума. В същия миг минава мисъл, толкова бърза, че рядко стига до думи: „Сега ще реши, че искам твърде много, и ще си тръгне." Гърдите ти се стягат, лицето ти пламва, дишането ти става повърхностно и преди да си успяла да обмислиш каквото и да било, чуваш как предлагаш намаление, което никой не е поискал. После идват три секунди облекчение, а след тях гневът към себе си и решение, взето против собствената ти преценка.

Когато отстъпиш, неприятното усещане изчезва веднага, тялото го запомня като награда и следващия път отстъпва още по-бързо. Психологията на навика показва, че действие, повтаряно в една и съща обстановка, започва да се задейства от самата обстановка, без да се допитва до целите ни. Тишината след казаната цена е такава обстановка. Старият отговор тръгва по-рано, отколкото новият избор може да стане действие.

Какво пазиш с познатия отговор

Старият отговор има причина. Някога е вършил работа и затова е останал. Вместо „защо го правя?" е по-полезно да попиташ какво се опитваш да запазиш, когато пак го направиш. Може да е връзката, ако се страхуваш, че при ясно казана нужда другият ще се отдръпне. Може да е одобрението или сигурността, а много често е контролът, защото когато отстъпиш първа, поне знаеш как ще завърши разговорът.

Същото пазене стои зад трите области, в които това най-често се вижда: почивка, близост и пари. Който не си позволява да почива, пази усещането, че е ценен, докато е полезен, и затова запълва вечерта с още едно задължение. Който премълчава нуждите си в близките отношения, пази връзката и после тихо се ядосва, че никой не се е досетил. Който намалява цената си, преди някой да е възразил, пази одобрението на човека срещу себе си. Във всеки от тези случаи знанието е вярно и пълно, а липсва опора в мига, в който нещо вътре се уплаши. За автоматичното „да" към другите имам отделна статия: „Защо казваш „да", преди да си решила".

Понякога пазиш и самото знание. Докато разбираш, си в безопасност: имаш контрол и нищо не може да те изненада, а да направиш стъпката значи да не знаеш как ще завърши. Затова разбирането често се превръща в последното място, на което още можеш да контролираш.

Попитай се и от страх ли избираш в този момент, или от яснота за онова, което е важно за теб. В работата си използваме и изречението „Ако този път отговоря различно, страхувам се, че…", което се довършва на хартия, без поправки. Краят му често е много по-стар от самата ситуация. И още един въпрос: коя щеше да бъдеш, ако не трябваше да доказваш стойността си?

Когато опитът да се промениш се превръща в изпит

Хората, които вече работят върху себе си, често започват да се наблюдават с изискване: „Отпускам ли се достатъчно? Правя ли го правилно? Защо още усещам напрежение?" Така самото усилие да се промениш става още един изпит, който можеш да провалиш, и към старата тежест се добавя нова: че си слаба дори в личното си развитие. В експерименти хората, които са се отнесли със състрадание към собствения си провал, по-често са искали да се подготвят за следващия опит от онези, които просто са били окуражени да мислят по-добре за себе си. Една участничка в първото АджарЕние го казва със свои думи в публичен отзив: „Истинският „враг", с който съм се борила, съм била самата аз! АджарЕние ме научи, че не е необходимо да се побеждавам. Достатъчно е да се преоткрия, да си повярвам, да чувам сигналите на тялото си..."

Как да започнеш да правиш нещо различно още тази седмица

Избери една случка от последните дни. Не е нужно да е най-тежката в живота ти, достатъчно е в нея да си знаела едно и да си направила друго. Запиши какво се случи, как реагира и как искаше да реагираш, и довърши „Знаех, че…, но пак…", например „Знаех, че цената ми е справедлива, но пак я намалих." После си припомни сцената и забележи къде в тялото я усещаш. Опри стъпалата в пода, остави дишането естествено, сложи ръка на гърдите и задръж вниманието си върху усещането за няколко вдишвания, без да се опитваш да го поправяш.

Накрая превърни наблюдението в план от вида „ако се случи Х, ще направя Y". Изследванията върху такива планове показват, че те увеличават шанса човек да премине от намерение към действие. Такъв план може да звучи така: „Ако чуя тишината след цената си, ще си поема дъх и ще изчакам три секунди, преди да кажа каквото и да било." Новият отговор не трябва да е съвършен, достатъчно е да получиш няколко секунди, в които да чуеш какво искаш.

Ако ситуацията, с която работиш, е свързана с насилие, дългогодишна травма или усещане, че не можеш да се справиш, първо потърси специалист; упражнението, направено сама, не го замества.

Донеси една своя ситуация

Коя е ситуацията, в която знаеш какво да направиш и още не го правиш?

Донеси я на безплатния уебинар на 5 ноември. Двамата с Аджар ще работим с нея на живо: аз ще ти покажа къде точно старият отговор тръгва преди теб, а Аджар ще те придружи при онова, което този отговор пази. В края ще можеш да назовеш поне едно нещо: какво се включва в теб, какво се опитваш да запазиш или какъв различен отговор вече виждаш. От 15 ноември започва АджарЕние, нашата 12-седмична програма, в която можеш да влезеш точно с тази ситуация. Запиши се тук.

С обич,
Биляна

ADJAR THERAPY

Често задавани въпроси

Защо знам какво да правя, но не го правя?

Защото разбирането и действието са различни умения. Разбирането се случва на спокойствие, а действието се случва в момент на напрежение, в който познатият отговор се включва по-бързо от новия избор. Това не е липса на воля, а обичайна разлика между намерение и поведение.

Означава ли това, че нямам достатъчно воля?

Не. Изследванията върху разликата между намерение и поведение показват, че доброто намерение често не стига до действие и че значение имат навиците и състоянието в момента на избора. Прекалената самокритика добавя тежест и рядко добавя промяна.

Защо разбирането на причината не променя поведението ми?

Причината обяснява откъде идва навикът, но не променя автоматичния отговор в самата ситуация. Този отговор се закрепва чрез повторение и награда, като облекчението, когато отстъпиш, затова се променя чрез повторение на нов отговор, а не само чрез ново разбиране.

Как да променя автоматичната си реакция?

Започни с една конкретна, не най-тежката случка. Запиши какво се случи, как реагира и как искаше да реагираш, довърши изречението „Знаех, че…, но пак…" и формулирай малък план от вида „ако се случи Х, ще направя Y", например да изчакаш три секунди преди отговора.

Мога ли да се справя сама, или ми трябва терапия?

Част от работата можеш да направиш сама, например да наблюдаваш последователността и да вмъкнеш пауза. Когато ситуацията е свързана с насилие, дългогодишна травма или усещане, че не можеш да се справиш, потърси специалист.

Използвани източници

• Webb, T. L., & Sheeran, P. (2006). Does changing behavioral intentions engender behavior change? A meta-analysis of the experimental evidence. Psychological Bulletin, 132(2), 249–268.
• Sheeran, P., & Webb, T. L. (2016). The intention-behavior gap. Social and Personality Psychology Compass, 10(9), 503–518.
• Gollwitzer, P. M., & Sheeran, P. (2006). Implementation intentions and goal achievement: A meta-analysis of effects and processes. Advances in Experimental Social Psychology, 38, 69–119.
• Wood, W., & Rünger, D. (2016). Psychology of habit. Annual Review of Psychology, 67, 289–314.
• Breines, J. G., & Chen, S. (2012). Self-compassion increases self-improvement motivation. Personality and Social Psychology Bulletin, 38(9), 1133–1143.