Когато получих темата за домашното на мейла си, в първия миг си казах: „Какво е това?“. Все едно не съм била последните 3 месеца на обучение по Естествена Психотерапия. Погледнах и пояснението, което беше изпратил Орлин Баев и изведнъж ми „просветна“.

Аз съм силно сензитивна и емпатична и помня усещания, енергия, звуци, мирис, емоциите и реакциите, но по-трудно запомням термини и научни названия, на нещата, които съм усетила и разбрала на съзнателно ниво.

Но веднъж „просветне“ ли ми, то вече трайно се е запечатало в съзнанието и спомените ми.

Теория:
Какво е „трансферно удържане“ в естествената психотерапия?

Това е способността на терапевта да осъзнава и удържа трансферните проекции на клиента. Способност, която заедно с искрената емпатия и високо ниво на терапевтични годности, предопределя психотерапевтичния процес като максимално ефективен. Без тази способност терапевта би се почувствал емоционално изтощен и енергийно отпаднал, а в по-дългосрочен план самият той би станал емоционално нестабилен и ненадежден терапевт, който не би могъл да помага ефективно на пациентите си.

Психотерапията в миналото е била лечение чрез общуване и говорене между терапевт и пациент, което се е базирало на метода на свободните асоциации. В днешно време в нея има много по-интензивен и пълноценен енергиен обмен, изпълнен с преживелищност, сензорика, транс, психотелесност, медитативност и тн.. Нейно фундаментално правило гласи, че пациентът би могъл да казва всичко, което му идва наум, без ограничения като съобразяване с контекста, благоприличието, чувства на срам и вина или други такива. Когато пациентът се придържа се към това правило неговият мисловен процес прави изненадващи връзки, разкрива недостъпни за съзнанието препратки към желания и защити и отвежда до несъзнаваните корени на до този момент неразрешими конфликти, формиращи проявите на преноса. Слушайки тези асоциации, психотерапевтите се отдават на подобен процес – чрез свободно плаващо внимание, което следва комуникацията на пациента. Интеграцията на тези различни видове информация е преди всичко вътрешна работа на терапевта, нужна е наистина много голяма степен на осъзнатост и себепознание, която оформя определен поглед към преносно-трансферните прояви.

В естествената психотерапия споделяме и спазваме принципите на любовта мъдростта и истината – с любов и любящо великодушие приемаме със смирение всяко споделяне от пациента. Трансферното пренасяне (или проекция) е известен психологически ефект, състоящ се в съзнателно или понякога несъзнателно прехвърляне на преживяни по-рано или в момента изпитани чувства, емоции, собствени мисли, принадлежащи на на един човек, към друг. Когато терапевта подхожда емпатично с любящо и подкрепящо лечебно отношение, лесно може да навлезе в дълбочината на емоциите на пациента и да трансферира проекциите на пациента върху себе си.

Зигмунд Фройд през 1905 г. казва, че преносите са точни копия или факсимиле на събудените фантазии, които са стигнали до съзнаваното по време на процеса на анализа, но имат тази типична особеност да заместват личността на човек от миналото с тази на аналитика.

Това в най-общи линии поставя началото на идеите за понятието пренос или трансфер в психотерапията.

През 1967г., американският психиатър и психоаналитик Ралф Гринсън дава следното обогатено определение за наблюдавания процес: “Пренос е преживяването на чувства, подтици, поведение, фантазии и защити към личност от настоящето, спрямо която са неоснователни, защото са повторение на реакции, произхождащи от отношението към важни фигури в ранното детство и несъзнавано биват пренесени върху фигури от настоящето.“ В психотерапевтичен контекст удържането включва вербализиране на неизказани към момента чувства, емоции, преживявания, които сякаш по правило биват проектирани в терапевта.

В Естествената психотерапия удържането на трансфера се изразява в когнитивната способност на терапевта - да може да види неутрално ситуациацията на клиента, преценявайки осъзнато кои хипотези са израз на неговите собствени проекции в осъществената дълбоко-емпатийна връзка терапевт-клиент; в развиване на собствените способности за осъзнаване и удържане на фрустрации, породени както от негативния, така и от позитивния пренос (идеализация/девалюация на терапевта).

По този начин вместо да се превръща в част от проблема на клиента си, „материализирайки“ когнитивните му схеми и представи за живота като цяло, психотерапевтът става като един пътепоказател, поставяйки в полето на съзнанието на клиента си нови възможности и решения.

За да се случи истинско лечебно удържане и трансформиращ ефект по време на терапията е необходимо психотерапевта да остане спокоен и центриран в себе си и да не допуска навътре в себе си думите на пациента.

Постига се с осъзнатост и ясно разграничаване на психотелесните преживявания от кои емоции са предизвикани – дали са собствени или са трансферни от пациент върху терапевт.

Не е никак лесно, признавам. Но се случва с лекота, в мига, в който се издигнете над егото и емоциите и останете просто неутрален наблюдател на случващото се.

Опит:
В обучението ни, в края на модула по Естествена Психотерапия, имахме упражнения, които нагледно ни показваха какво може да се случи по време на сеанс с един психо нестабилен, нарцистичен пациент. Преживяхме и изживяхме лично какво е газлайтинг и девалюиране.

Газлайтинг — това е манипулативно поведение, целящо за да застави човека да се съмнява в адекватността на своето възприятие на реалността.  Специалистите смятат че това е емоционалното насилие.

Газлайтинг може да се прояви:

• В обезценяване на чувства.  При всеки конфликт газлайтера обвинява своята жертва в това, че тя твърде остро всичко възприема и че е емоционално нестабилна.
• В търсене на факти в своята полза. Човекът може да отхвърли, каквото ви говори или обещава. Ако вие точно това помните — ще твърди, че нищо не сте запомнилим или сте го запомнили неправилно.
• В това, да обвинят друг за своите грешки. 
• В това, да припомня на другия човек измислените му недостатъци — и редовно да повтаря за тях
• В това, за да сплетничи и да създава слуховете, за да подрива отношенията ви с други, важни за вас хора.

Защо споделям за газлайтинга?

Защото преди години бях „жертва“ на такива отровни отношения. 

Омъжена за параноиден нарцисист, попаднала в капана му по абсолютно класически начин: в началото поставена на пиедестал, обожавана, ухажвана, обгрижвана, център на вниманието и тн, докато в един момент всичко рязко се обърна и изведнъж се превърнах в параноично ревнувана, следена, „луда“, „развратна“, „невярна“ и най-вече неспоспособна да се оправя с каквото и да било без неговата „помощ“. 

След драматичната и епична раздяла, дълго време не можех да си простя как и защо съм допуснала това да ми се случи. Обвинявах се и търсех вината в себе си. Самоанализирах се и разчоплях спомените си до кръв, докато накрая не прозрях, че мога да получа отговор само ако бъда абсолютно честна към и със себе си. 

Това беше. „Проблясъкът“ и „Пропадането“ в тъмнината едновременно. Отключиха се безброй болезнени спомени, раните залютяха, страховете се върнаха и ме разтресоха и вледениха отново. Беше страшно, тъмно и адски самотно, сянката плътно ме обгръщаше и искаше да ме погълне и всичко наоколо беше черно...

Разбрах, че всичко, което съм преживяла е имало само един смисъл – да се науча да си давам Любов сама на себе си. Защото някога, когато съм била малко дете, в някакъв момент съм решила, че не съм обичана и че не съм достойна за любов и това беше белязало целия ми живот. Затова и бях попаднала в капана на нарцисиста – отчаяно жадна за любов и готова на всичко, за да я имам.

Парадоксът в тези токсични отношения е, че колкото повече човек с патологична характерова организация е обичан, а отношението към него е нежно, с доверие и топлота, толкова по-голяма заплаха чувства той, сякаш обичащият го му отнема любовта и я задържа за себе си. 

Получава се един омагьосан кръг, от който трудно се излиза, освен ако не ти се включи червената лампа за оцеляване и успееш да избягаш бързо. 

Това беше началото на моята трансформация, която след години практикуване на честност към себе си, развиване на автентичност, осъзнатост и доверие към Бог и Вселената ме доведе до школата по Естествена психотерапия, където по време на обучението отново се сблъсках с методите на газлайтинга и девалюирането.

По време на упражненията – виждах мъката, напрежението и тревожността на колегите си, за които това преживяване отключваше болезнени спомени и ги нараняваше. Но аз запазих пълно спокойствие и успях да не реагирам на нито една провокация. Просто останах центрирана в себе си и знаех, че нищо от това, което чувам не е Моята истина. Аз знам коя съм, обичам се и се приемам такава каквато съм – с всичките си „грешки“, негативни черти, предишни травми и опитности. Наблюдавах през цялото  време емоциите си, мислите си и виждах автоматизираните програми, които веднага ми се включваха при определите думи-сигнали, които натискаха  червените „бутончета“. Тялото ми реагира психо-телесно, но умът се синхронизира със сърцето ми и избра да запази неутралност. 

Точно тази неутралност е това, което терапевта трябва да поддържа, за да не е се поддаде на емоциите, които клиента неосъзнато хвърля върху него по време на трансферната динамика между психотерапевт и пациент.

Не е лесно. И дори да знаеш механизмите, пак не винаги може да се „опазиш“ и да се окажеш въвлечен в проекциите на клиента.

Нужна е висока степен на осъзнатост и честност към себе си, която се постига с преживелищна зрялост и мъдрост. Със системно отработване на личните травми, с постигане на центриране в себе си и с битие, синхронизирано с дълбоките желания на душата му, за да постигне истинска цялост и свързаност с Източника. Да живее в любов и благодарност и да върши работа си с любов. 

Тогава практикуването на методите на  Естествената психотерапия се случват с лекота и оздравителния процес при пациента би бил по-пълноценен и дълготраен.