Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) е сериозно психическо заболяване, което може да се развие след преживяване на човек на травматично събитие или ситуация, която представлява или заплашва със сериозно нараняване, смърт или насилие. ПТСР може да засегне хора от всички възрасти и житейска опитност и е особено често сред хората, които са били изложени на военни действия, нападения, злополуки, катастрофи, сексуално насилие или други интензивни ситуации.
Симптомите на ПТСР са:
Възпоминания и повторни травми (последици). Това са най-често Флашбекове и навлизащи възпоминания за травматичното събитие, които могат да се случват под формата на живи, реални изживявания или сънища. Често срещани са и Интензивните емоционални реакции при срещата с тригери, които напомнят за събитието.
Избягване и изолация - избягване на места, хора, дейности или обекти, които напомнят за травматичното събитие. Също така може да се прояви чувство на изолация и отчуждение от други хора.
Негативни промени в мисленето и настроението. Постоянна негативна насоченост и отрицателно мислене за себе си, света или бъдещето, затруднения в запомнянето на важни аспекти от травматичното събитие, изтласкване от преживяването на положителни емоции или интереси.
Хиперактивност и реактивност - трудности със сън и концентрация и чести случаи на ядосване, раздразнителност, агресия или самоизолация.
Разликата между ПТСР и други психически разстройства, се състои в специфичните симптоми и причините за развитието им.
Посттравматично стресово разстройство се различава от другите разстройства, защото симптомите му са свързани директно със специфично травматично изживяване и обикновено се проявяват във форма на възпоминания, избягване и хиперактивност. Хората с ПТСР често преживяват интензивни и прекъснати емоционални реакции, свързани с изложението им на травматично събитие.
ПТСР (посттравматично стресово разстройство) и КПТСР (комплексно посттравматично стресово разстройство) са две различни клинични състояния, които възникват в резултат на травматични събития, но имат различни характеристики и симптоми.
Основните разлики и сходства между тях са, че ПТСР е реакция на единично или ограничен брой травматични събития, докато КПТСР се различава, защото възниква в резултат на дълготраен и продължителен стрес или травма, обикновено преживявана в детството или в междуличностни отношения.
Симптомите на КПТСР са по-широки и включват не само трайни възпоминания и физически реакции, но и дългосрочни промени в самосъзнанието и отношенията. Характерни са сложни взаимодействия между травмиращи събития и съществуващи отношения или животосправящи се стилове.
Симптомите на КПТСР могат да включват всички характеристики на ПТСР, както и допълнителни аспекти, като:
Проблеми с доверието и интимността в отношенията.
Чувство на непълност или невъзможност да се отделят от травматичното минало.
Често се срещат проблеми със саморегулацията на емоции.
Сходствата между ПТСР и КПТСР включват:
И двете са резултат от травматични събития или стрес.
И двете могат да предизвикат сериозни нарушения във функционирането и качеството на живот.
Разбирането на тези разлики е важно за точната диагностика и подходящото лечение за хората, засегнати от тези разстройства. Обикновено КПТСР изисква по-специализирана терапия и внимателен подход към дългосрочните последици от травматичния стрес.
Психотерапия е приложна дисциплина, чиято основна цел е да помогне на страдащите да извлекат уроците, скрити във вътрешното им напрежение и тревожност, така че да се хармонизират с принципите на любовта, мъдростта и свободата. Когато тези уроци се усвояват, човекът става сърцат, смел, състрадателен, живеещ в съответствие със своята същностна природа, добре свързан с реалността и холистичната си среда, като изразява любовта и разбирателството си чрез широкото си сърце, душа и силен дух.
Как се изразява любовта в психотерапевтичните методи? Обикновено се предполага, че тази любов първоначално се проявява от терапевта. В психотерапията тази любов се определя чрез понятието "емпатия", което включва възприемане и споделяне на чуждото страдание и съпричастност. Това се обяснява чрез неврологичната основа на огледалната невронна мрежа.
Личният ми опит в психотерапията ме убеждава и затвърждава, че терапевтът, който лекува душевните страдания, трябва да е преживял преживяванията, през които минава пациентът, и да е изживял същите процеси с доверие и приемане на страданието и уроците, които те носят. Този процес на приемане обикновено се проявява чрез умиротворено притихване на ума, оттегляне на егото и смирено приемане на безпомощността.
Любовта не е нещо, което малкият и несъвършен човек постига. Тя принадлежи на Бога, на Живота. Психотерапевтът просто я пренася през своето смирено приемане на собствената си нищожност и слабост.
Любовта общува с малките, слабите, смирените и чистите по сърце и душа. Тя не осъжда, не се гордее, прощава, е дълготърпелива, прегръщаща и приемаща. Любовта не разделя, а обгръща майчински и дори най-малките същества и несъвършенства. Тя е голяма истинска любов в приемането на малкостта и в липсата на разделение между по-високи и по-ниски статуси.
Първата и най-важна стъпка при работа с пациенти с ПТСР и КПТСР е да осъзнаят, че имат проблем, и че това не е част от личността им и че трябва да потърсят помощ и подкрепа в разрешаването му.
Почти винаги тези пациенти не идват със заявката за ПТСР, а заради нещо друго, което ги мъчи в ежедневието – житейска ситуация или лична драма. Това е така, защото травмата е дълбоко натъпкана и изтласкана и е довела до разцепване и затрупване с фалшиви и проективни и избягващи вярвания на фалшивия Аз.
Тук бих искала да вмъкна и личен пример за това, как можеш да живееш години наред с КПТСП и да не подозираш.
Преди години, сключих прибързан, „силно романтичен“ брак – като от приказките – с фанфари, фойерверки, луксозни подаръци и тн. След по-малко от месец след сватбата се оказах в истински кошмар. „Принцът“ се оказа токсичен, параноичен нарцисист, който ме газлайтваше и следеше постоянно. Под следене имам предвид – пълен контрол – хакване на телефон, компютър, социални мрежи, мейли, подслушване, инсценировки и всякакви абсурди сцени, целящи да ме „хванат“ в крачка каква лъжкиня съм. Докато се усетя какво точно се случва минаха месеци. В последствие се оказа че не аз, а той е лъжеца. Всичко, което знаех за него беше лъжа и пародия, а аз бях параванът му пред света. В допълнение – изневери и злоупотреби с пари се разкриха. Разводът беше кошмарен – със рев, сълзи, заплахи, отнемане на всичко подарено, полиция, включително как с киселина ще ме залее и тн.
След раздялата ни, съвсем скоро след това майка ми влезе в болница и два месеца беше в кома, преди да почине, а малко след нея и скъп приятел си отиде скоротечно пред очите ми от рак. От онези месеци помня само флашбеците с мъртвата ми майка и приятеля, смалени, съсухрени и посинели..картини, които и до ден днешен виждам. За кошмарния брак – не се сещам, мислех, че съм обърнала завинаги страницата.
До онзи ден, когато в обучителният ни модул на тема ПТСР и КПТРС, внезапно не осъзнах какво саботира и ме „проваля“ постоянно в личният ми живот.
След всичко преживявано и много вътрешна работа по себе си, най-накрая бях срещнала човека и партньора, за който винаги съм мечтала. И въпреки наистина „идеалната“ картина този път, 4 г. по-късно още подскачам при всеки мил и загрижен въпрос – „Къде си?“ , „Кога ще си дойдеш?“ и тн. Периодично, дребни на пръв поглед ситуации, абсолютно ме вадят от равновесие и докарват до ярост и ожесточение, с цел смачкване на партньора, защото се раздирам от съмнения в него – дали не ме лъже, дали не ме използва и тн. Тотална липса на доверие и при всеки повод „търсене под вола теле“. Това е много съсипващо, нараняващото и разрушаващото поведение, което се отразява и на интимността ни. Не толкова на сексуалната, а на онази, истинската, дълбока и свързваща интимност, която лекува и трансформира.
В динамичното ежедневие, отдадена на постигане на целите и тн., въобще не си давах сметка, до колко този затрупан и натикан на дълбоко в мен ужас, все още саботира и прецаква отношенията и любовта ни.
В обучението ни по психотерапия, имаме задължителни 150 часа лична психотерапия, на която ходя редовно, но дори и там, не е ставало повод да си спомня тази травма. Да, споменах я на психотерапевта си набързо и през усмивка, като нещо минало и маловажно към сегашният момент. Както вече споменах по-горе – твърде често пациентите с КТПСР не съзнават, че имат проблем, и че дори и да потърсят професионална помощ, то тя ще е за съвсем друг и отново „отвличащ“ вниманието проблем.
Преживяването на сериозни травми може да доведе до разцепване на Аз-а поради нарушаване на устойчивостта на себеидентичността. Симптомите могат включват деперсонализация, чувство на отчужденост и загуба на свързаност с реалността, а физиологичните последици от разцепването могат да включват повишено ниво на стресхормоните, нарушения в невротрансмитерите и увеличено рискове за развитие на други психични разстройства.
В терапията задължително се минава през анализ на ранните години и това дава в процеса на работата здрава насока за сформираният характеров потенциал и характерните за него базисни травми, главни защитни механизми (когнитивни изкривявания) и психическата насоченост.
Тъй като това е един кръг (базисни вярвания-афект-поведение-тяло), който се задейства при ситуации, предизвикващи споменатата по-горе симптоматика, развитието на страничен поглед/наблюдение/ над ситуациите е от ключова важност за предприемане на стъпките по справянето с ПТСР и КПТСР.
Без развитието на метакогнитивна способност би било трудно да видим реалността, най-малкото защото не поставяме под съмнение собствените си базисни вярвания (реалността не се проверява, а автоматично се следват когнитивните изкривявания). Чрез повишаване на нашето осъзнаване на нашите мисли и емоции, метакогницията помага при идентифицирането и управлението на проблемите с психичното здраве. Това е като да имаме вътрешен терапевт, който ни помага да подредим мислите си, да определим негативните модели и да измислим механизми за справяне.
В психотерапията един от методите, на които се опираме в работата си, е че мислите, нагласите и убежденията имат огромен ефект върху това как се чувстваме и как интерпретираме външния свят.
За да планираме и проверим реалността ключовите стъпки са:
Целеполагане и мотивиране
Водене на записки какво чувства, мисли и усеща в тялото
Опит да хващат и виждат когнитивните си изкривявания в дадени ситуации (след като се запознае с тях). Възстановяване на реалността
Реструктуриране на базисните вярвания
„Падаща стрела“
Работа с вътрешния диалог
Реструктуриране на спомените в хипнотерапия
Хипнотични и медитативни визуализации
НЛП модел
Когнитивните реструктурирания идентифицират и преобразуват автоматично възникващите от базисните вярвания мисли чрез съзнателния вътрешен диалог и по този начин променя емоцията на възприемания външен или вътрешен факт.
В психотерапията дълбоката работа по характера, определящ съдбата на човека, е основна част от процеса. Това е диалектична и динамично виеща се спирала, следваща вътрешните личностови конфликти, през външните социални конфликти и противоречия, която като стълба води до характерово израстване и развиване на съзнателност.
Следващ важен етап в работата на терапевта при ПТСР и КПТРС е Доверието.
След като е работено в посока горните стъпки на планиране и проверка на реалността е добре планираният комуникативен акт да бъде реализиран.
И тук е ключовата роля на доверието в избраният специалист.
За да се довери човек е необходимо да има куража да влезе, да се потопи отново в ситуацията и да има моралната готовност да приеме както успеха, така и провала на опита. Да пусне излюзията си за контрол над развръзката и изхода от ситуацията, и да знае, че не може да контролира всяко развитие и вариант.
В терапията се работи с хората през любящото подкрепящо присъствие на терапевта, през любовта, приемането и невидимата прегръдка, която душата на пациента да усеща и да го подтиква да се разтваря и доверява.
Процесът е изключително красив, като разлистване на лотос, божествено ухаещ на свобода и автентичност. Когато е воден от терапевта, той помага да посрещне на пациента собствените си вътрешни характерови ограничения и блокажи и произтичащите от тях страхове, и с любов да ги прегърне.
Пост травматичното стресово разстройство, както и Комплексното травматично стресово разстройство, в самото си съществуване носят важни уроци за промяна и развитие.
Когато се ангажираме да разберем и да последваме тези уроци, промяната към по-добро става по-лесна и по-бърза. Симптомите на ПТСР и КТСР не са врагове, с които трябва да се борим да премахнем. Те са, по същество, са израз на дълбока душевна мъдрост, която ни насочва към преобразуване на неподходящите убеждения в здрави и позитивни вярвания за любовта, мъдростта и свободата, характерни за човешката природа.
Страхът, ужаса, стреса и тревожната невротичност, които изпитваме в тези ситуации, могат да се окажат наш приятел и учител. Те ни предоставят възможност да открием мъдрост и силата да се променим. Когато разберем и следваме тези послания на мъдростта, защитните механизми в пациента - като изтласкване и изместване се разтварят, позволявайки на нашия истински потенциал да се прояви.
Когато травмата бъде осъзната, пациентът спира подсъзнателно да се идентифицира с нея. Учи се да я наблюдава от позицията на спокоен зрител. Осъзнава разбирането, че той не е своята травма и я приема, защото в травмата, освен болка, мъка, тревога и страх има и скрита мъдрост, а в приемането на непознатото има необятна свобода.
Други работещи техники, които психотерапията ползва са:
Майндфулнес
Медитация
Прогресивна мускулна релаксация
Търсене, намиране и свързване с ресурс
Поведенчески експерименти, целящи умишлено провокиране на страховите програми, наводняване и десензитизацията им
Психотелесни опити и ролеви игри, активиращи недоверието – съзнателното му „прегръщане“ и промяна в смирено приемане, водещо до доверие
Насърчават се включването в групи за публично говорене, презентации, работилници, танци, споделяне. Така се пациента се научава да се себезаявява, и да споделя, без да се опитва да замаже и прикрие болката с усмивка.
Разбираме, че всеки човек притежава потенциал за развитие, а нашата цел е да го насърчим да открие тази вътрешна сила. В този процес работим с хората в техните най-трудни моменти, подпомагайки ги да приемат своята уязвимост като източник на сила, макар че те често това не осъзнават. Помагаме им да се включат в обществото, да изразят своите умения и да открият социалната смелост, която лежи в тях.
Зрялостта се проявява в способността да се предоставиш на себе си всичко, което си търсил или очаквал от другите. Прегръщането на своето вътрешно дете с любов и грижа, като ставаш своя собствен родител, което ти е липсвало, има изцеляващо действие. Пътят може да бъде изискващ, но упоритостта води до успех и увереност.
Индивидуалният подход, включващ зачитане на личното темпо, с което всеки върви по пътеката на справяне, опитът му и готовността да изследва, стои в основата на успешната работа на терапевта.
Източници:
https://neirology.com/programs/kompleksnoe-posttravmaticheskoe-stressovoe-rasstrojstvo
Pete Walker, "Complex PTSD: From Surviving to Thriving"
