Един човек губи зрението си. И без да е чел нито ред от Ваклуш Толев, стига до същите изводи.
В края на XX век Ваклуш Толев обиколи десетки градове в България и каза нещо, което тогава звучеше дръзко: „Човекът е един бог в развитие!“
Ваклуш беше богослов, философ, преминал през затвори и лагери. Прекарал години в най-тежките условия и излязъл оттам с учение, което нарече Път на Мъдростта.
Петнадесет години по-късно, в съвсем друга България, един предприемач губи зрението си. До този момент животът му е бил коренно различен: бизнес, земни цели, нищо общо с духовни учения. После губи зрението си. И всичко се обръща.
Този човек е Аджар. И от момента, в който спира да вижда с очи, започва да вижда друго.
Днес АджарЕние е 10-седмична система за психо-енергийна трансформация. Тръгва от същото място като Ваклуш, но пита друго. Не „Какво е човекът?“, а „Как да стане това, което вече е?“
Тук обаче е странното. Аджар никога не е чел Ваклуш. Не е слушал негова лекция. Физически не може да чете негова книга. Няма как да е бил повлиян.
И въпреки това, когато поставиш двете учения едно до друго, съвпаденията са толкова точни, че спираш да ги наричаш съвпадения.
Ваклуш Толев: Учението
Път на Мъдростта е доктрина за сътворението и развитието на света. Ваклуш не я нарича религия. Определя я като култура на Знанието. Основната идея: Бог не трябва да се търси в църквите, а вътре в човека.
Ваклуш подрежда духовната еволюция в седем стадия, които нарича Духовни вълни: Сътворението, Митологията, Правдата, Любовта, Мъдростта, Истината и Свободата. Според него след ученията на Правдата (Моисей, Буда, Мохамед) и Любовта (Христос), сега навлиза Учението на Мъдростта.
Въвежда понятието „събожник“: другият не ти е брат или сестра, а съ-божествен. Не можеш да видиш Бога в себе си, ако не го видиш и отсреща.
„Битката за човека свърши. Започна битката за извеждане на Бога от човека.“ — Ваклуш Толев
Ваклуш преживява затвори, лагери, изключване от университета. Стига до учението си през страдание и ограничение, не през комфорт.
АджарЕние: Методът
Преди петнадесетина години Тихомир е предприемач. Практичен, земен, далеч от каквито и да е духовни теми. После губи зрението си. И от този момент започва друг живот.
Днес го познават като Аджар. Заедно с Биляна (Алтея) създава АджарЕние: система, която работи едновременно с енергията и с психиката, вместо да ги разделя.
Самото име съдържа смисъла. Ад + жар означава изгаряне. Прочетено наобратно, аджар се превръща в ражда. А главното Е в средата разкрива третия слой: Аджар Е Ние. Не е само за мен, не е само за теб. Това сме ние заедно.
Аджар казва: „Моята цел е не да ви уча, а да ви разуча.“ Целта не е да добавиш нови знания. Целта е да махнеш онова, което не е твое: чуждите програми, страховете, фалшивите представи за себе си.
Програмата е построена около 10 Принципа на Прехода (от Единството до Изцелението) и се води по две оси: енергийна (Аджар) и психотерапевтична (Биляна).
Седем съвпадения, които не би трябвало да съществуват
Припомняме: Аджар никога не е чел Ваклуш. Бил е съвсем друг човек, в съвсем друг живот. Загубил е зрението си и е тръгнал по път, който не е планирал. И все пак:
- „Ти си Бог“
Ваклуш, в лекция пред аудитория: „Човекът е един бог в развитие!“
Аджар, в среща в малък град: „Какво е Бог? Вие сте Бог. Няма друг.“
Ваклуш го записва като доктрина. Аджар го казва в очите на човека, който се е побоял да го помисли. - Знанието над вярата
Ваклуш: „Вярата е знание за незнайното. Знаещият е повече от безгрешния!“
Аджар: „Смених думата вяра с ЗНАМ. Ако ти кажа: Вярвай в това – значи има и поне 1 нещо, в което да не вярваш. А като кажеш ЗНАМ, може ли да продължиш повече?“
Ваклуш запазва думата вяра, но я издига до знание. Аджар направо я сменя. Жестът е по-остър, но посоката е една. - Няма грехопадение, има развитие
Ваклуш: „Няма грехопадение, има развитие! Няма зло, има нееволюирало добро!“
Аджар: „В нашето тяло няма болест. Има процеси. Процесът има начало, има и край.“
За Ваклуш грехопадението е измислица, която спира еволюцията. За Аджар болестта е етикет, който спира изцелението. Казват го на различни нива, но логиката е една: проблемът не е проблем, а етап. - Страданието е развитие
Ваклуш: „Страданието не съществува, то е развитие. Еволюцията няма за задача да създава благоденствия, а да създава Богове!“
Аджар: „Темата здраве и темата пари, това са двата канала, по които да те обърнат, за да го направиш.“
Ваклуш го е преживял в затворите. Аджар го е преживял през загубата на зрението. И двамата са стигнали до едно и също: страданието не е наказание, а покана. - Другият е огледало
Ваклуш въвежда „събожник“: не можеш да осъзнаеш Бога в себе си, без да го видиш в отсрещния.
АджарЕние работи с Принципа на Отражението: каквото пускаш вътре, това получаваш отвън.
Ваклуш го е мислил като духовна отговорност. АджарЕние го е превърнало в ежедневен инструмент. - Без йерархия
Ваклуш: „Свещен е човекът, а не институцията!“
Аджар: „Аз не съм по-велик от вас. Онова отгоре, на което му викате Учител, Създател, то също не е по-велик от нас.“
Нито единият, нито другият иска поклонници. - Из градовете на България
Ваклуш прекарва двадесет години в обиколки из България. Пловдив, София, Шумен, Варна. Говори пред хора в зали, обяснява учението си, отговаря на въпроси.
Аджар и Биляна правят същото от две години. Русе, Плевен, Стара Загора, Бургас, Шумен и българските общности в чужбина. Малки зали, живи срещи, въпроси и отговори. Просто отиват и говорят.
Нито единият, нито другият е чакал хората да дойдат при него. И двамата са тръгнали към тях.
Припомняме: Аджар никога не е чел Ваклуш. Бил е съвсем друг човек, в съвсем друг живот. Загубил е зрението си и е тръгнал по път, който не е планирал. И все пак:
Какво означава това?
Когато двама души без контакт помежду си стигнат до едни и същи изводи, има две обяснения. Или единият е копирал другия. Или и двамата са докоснали нещо, което е вярно независимо от пътя.
Аджар не е копирал Ваклуш. Не го познава. До преди петнадесет години е живял в съвсем различен свят. Но е стигнал до същото място, от друга посока.
Ваклуш е вървял от философията към човека. Преминал е през затвори и лагери. Писал е поезия и философски есета зад решетките.
Аджар е тръгнал от другата страна. От ежедневието, от тялото, от загубата. Не е търсил учение. Учението го е намерило.
Ваклуш остави философия. АджарЕние я е превърнало в метод.
Къде се разделят
Ваклуш Толев не предлага метод. Той оставя учение: слово, доктрина, мъдрост. Определя го като култура на Знанието. Пътят на Мъдростта казва какво е човекът и къде се намира в еволюцията.
АджарЕние е нещо друго: 10 седмици работа, наръчник, лични сесии, диагностики, двуосен процес. То казва как човекът да стигне до онова, което Ваклуш е описал.
Ваклуш остави философията на пробуждането. АджарЕние дава начина да го направиш.
Сравнителна таблица
| Ваклуш Толев | АджарЕние | |
|---|---|---|
| Какво е | Философска доктрина, култура на Знанието | Приложна система с метод |
| Структура | 7 Духовни вълни | 10 Принципа на Прехода |
| Мащаб | Цялото човечество | Отделният човек |
| Формат | Лекции и слова | 10-седмична програма, двуосна работа |
| Как говори | Афоризми, философски понятия | Метафори от живота, пряка реч |
| Какво иска | Да извади Бога от човека | Да махне фалшивото и да освободи истинското |
| Посока | Отгоре надолу: от космичното към личното | Отдолу нагоре: от тялото към осъзнатостта |
| Път до знанието | През затвори и лагери | През загуба на зрението, обиколки из България |
| Ключово понятие | „Събожник" | „АджарЕние": изгаряне и прераждане |
Ако се разпознаваш в думите на Ваклуш
Ако си чел Ваклуш Толев и нещо в теб е казало „да, точно това“, но усещаш, че разбирането не стига. Четеш, слушаш, знаеш. Но промяната не слиза в тялото. Не се случва в ежедневието.
АджарЕние е за този момент.
„Само вярата не е достатъчна да даде откровение, когато няма напластяване на знание!“ — Ваклуш Толев
А ние казваме: и знанието не стига, ако е останало само в главата.
АджарЕние е начинът то да слезе в тялото.
Следваща стъпка
Ако нещо в теб каза „да“, дори тихо, разгледай програмата АджарЕние.
Тази статия не представлява официалната позиция на Общество Ваклуш Толев. Цитатите са използвани с уважение и дълбока почит към учението Път на Мъдростта.
